Безпристрастен поглед върху Пекин
Безпристрастен поглед върху Пекин
Blog Article
Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Но ето, че смелият момък отново се показвал висящ над бездните със скъпата си другарка на ръце. Те излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по високо.
Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.
— Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!… Знаете ли какво бе казал разкази Пекин калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката?
— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.
Останете вкъщи, майката открива какво е намислил брат й.…
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ми чувство на хумор :)Без лоши чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:
- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.
— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.